ISTER - ConnectIng hiSTorical Danube rEgions Roman routes :: Project News

„Вие сте световно наследство“

 

За да отбележи своята 25-та годишнина, Германската асоциация на Limes пътищата, асоцииран партньор към проекта ISTER, покани всички фенове на Limes да участват във фотоконкурс под наслов „Вие сте световно наследство“. Участниците трябваше да „заснемат вълнуващи моменти, необичайни гледки към германския път Limes, немската велосипедна пътека и немската пешеходна пътека Limes и да покажат своя собствена перспектива за паметниците и реконструкциите на стената на липите, палисадата, наблюдателните кули и много други“. Според говорителя на журито, те са направили и изпратили много повече снимки от очакваното, което е наложило наградите да бъдат присъдени на четири групи участници от Баден-Вюртемберг, Бавария, Рейнланд-Палантинат и Хесен.

 

Това са снимките на победителите в кокурса. Насладете им се!

 

 Източник на снимките: Германска асоциация на Limes пътищата

 

 
 

Снимка 1. Победителят в Баден-Вюртемберг: Аника Вегнер „Изложени на елементите: Слънцето и ледът” 

   

Снимка 2. Победителят в Бавария: Томас Айрих „Римската крепост Бирициана във Вайсенбург, северната порта”

 

 

 

Снимка 3. Победителят в Рейн-Пфалц: Конрад Лунър „Улично изкуство за римски мост в Нойвид“

 

 

 

Снимка 4. Победителят в Хесен: Клаудия Хелриегел „Маршрутът от Нойберг-Раволцхаузен до Стаден. Силата на въображението ”

 

Система за обогатена реалност (AR) в румънския град Алба Юлия извади героите от древния Апулум на градския площад

 

Един от 16-те партньори в международния проект „ISTER“ по програма „Дунав“, по който работи Българският икономически форум, е музеят „Принципиа“ в румънския град Алба Юлия.

 

Градчето е областен център на регион Алба в Трансилвания и е сред най-новите и модерни туристически маршрути в Румъния. В самия му център се разкрива уникална гледка към цитаделата на Алба Каролина, сочена като духовна столица на Трансилвания. Точно там, на площад „Цитадела“, се намира музея „Принципиа“.

 

Музеят е много активен в международни проекти, свързани с опазването и популяризирането на римското културно-историческо наследство и в същото време работи в тясно сътрудничество с кметството в общата им цел чрез различни инициативи да постигнат диалог между минало, настояще и бъдеще.

 

За разлика от повечето музеи, които затварят поради ограниченията на КОВИД, музеят „Принципиа“ изненада всички, преминаващи по главния площад, с първата система с добавена (обогатена) реалност (AR) в града, изградена като част от интелигентния проект на община Алба Юлия - Виртуални диалози с посетителите на музея „Принципиа“.

 

 

Снимка: Виртуалните герои в музея Принципиа

Авторско право: Община Алба Юлия

  

Чрез нея туристите получават възможност да взаимодействат с героите от древния Апулум (латинското име на град Алба Юлия) като всички виртуални взаимодействия се извършват на площада пред музея, под формата на визуални последователности.

 

Втората фаза - създаване на интерактивен ансамбъл вътре в музея, ще бъде реализирана в рамките на партньорството на музея по проекта ISTER, където благодарение на технологиите, посетителите на музея ще могат да се „докоснат“ до румънското наследство на Алба Юлия и да „влязат“ в атмосферата на древния Апулум.

 

Повече за МОСТА НАД ХИЛЯДОЛЕТИЯТА може да видите тук 

 

 

Добрите комуникационни резултати са заслуга на усилията на всички партньори в консорциума

 

В рамките на проект ISTER по програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“, Български икономически форум, в качеството си на Комуникационен лидер, е отговорен за изпълнението на дейностите на консорциума по пакет „Комуникации“. 

 

От самото начало знаехме, че през първия период ще са необходими повече усилия, докато правилата бъдат създадени, разбрани и започнат да се прилагат от всички. Най-голямото предизвикателство за нас беше да  изградим доверие и сътрудничество между 16-те партньори, които не се познават и можеха да се срещат само виртуално, поради ограниченията на COVID-19.

 

Комуникационните дейности, в този период, фокусирахме върху два аспекта. От една страна, създаване на необходимите документи и инструменти за сътрудничество и комуникация, които да помогнат на партньорите от консорциума да работят ефективно. От друга страна, комуникиране на посланията и дейностите чрез официалните профили на ISTER в социалните мрежи и медийните канали на партньорите.

 

За по-доброто популяризиране на проекта и обмен на информация между неговите партньори и заинтересованите страни, в самото начало създадохме ISTER профили във Facebook, Twitter и LinkedIn. За периода 21 октомври - 14 декември 2020 г., в тях публикувахме общо 53 публикации, които отчитат 8 915 гледания. 

 

Освен това, партньорите използваха своите медийни канали, за да публикуват на националния си език информация, свързана с проекта  и добри практики в областта на римското културно наследство. Анализът за пореден път доказа силата на консорциума пред индивидуалните усилия. Постовете на партньорите за същия период добавиха още 46 082 гледания и всичко това се случва в началната фаза на проекта, когато няма конкретни резултати за поддържане на фокусирана комуникация.

 

Броят на онлайн публикациите във външни медии достигна 17 с общ брой 29 071 гледания. По този начин информацията, публикувана в различните дигитални медии през първия период на проекта ISTER отбелязва 84 068 гледания.

 

Комуникационните дейности ще съпътстват проекта ISTER до неговия финал – 31 декември 2022 г., а ние от Български икономически форум ще продължим да бъдем добър пример, да мотивираме и насърчаваме комуникационните мениджъри и да координираме цялостното изпълнение на пакет „Комуникации“. 

 

 

Прессъобщение – Публична онлайн среща по проект „ИСТЕР“ – „Създаване на транснационални връзки за съединяване на римските пътища“, 17.11.2020 г.

 

Целта на онлайн събитието бе популяризиране на проекта „ИСТЕР“ сред по-широка група от заинтересовани страни

   

Онлайн срещата по проект „ИСТЕР“ се състоя на 17-ти ноември 2020 г. и беше гледана от над 100 участници в платформата Zoom и над 30 във Фейсбук. Събитието протече в два модула. В рамките на първия, проектни партньори и специалисти разясниха стъпките, заложени в реализацията на проекта, по пътя към опазване и остойностяване на наследството от римски пътища по поречието на реката Дунав.   

                                                            Модераторът на първия модул, г-н Георги Табаков - председател на Български икономически форум, комуникационен лидер по проекта, откри срещата и приветства г-жа Анка Виргинас като представител на водещия партньор.             

Тя сподели интересни факти около зараждането на проекта и избора на акронима „ИСТЕР“, чиито букви са част от пълното наименование на проекта на английски език. Любопитен факт е, че проектът се осъществява в рамките на програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“, а „ИСТЕР“ е древногръцкото име на река Дунав.

 

Общите цели на „ИСТЕР“ бяха представени от г-жа Мируна Драгия от URBASOFIA, лидер на работен пакет по проекта, според която преоткриването и съживяването на древната мрежа от пътища и селища, както и създаването на екокултурни коридори се базира на няколко ключови стълба - изграждане на устойчиви знания, подобряване на физическата и нефизическата достъпност и създаване на обща разказвателна и брандинг стратегия. Беше отправена покана към проекти с подобни на „ИСТЕР“ идеи и тематика, за сътрудничеството между организациите и създаване на дълготрайни взаимоотношения.

 

Интересен за аудиторията беше споделеният иновативен подход на Еко-музея Казилиано в Рим (асоцииран партньор по проекта) към желаещите да преоткриват римското наследство чрез различни дигитални инструменти, проучвания и възстановки.

Гост-лектор на събитието беше и бившият министър на културата на Румъния - г-жа Ксила Хегедюс, президент на фондация „Трансилвания тръст“ и изследовател в института „Европейски стратегии за изследване“ в Будапеща. Тя сподели за трудностите, които е срещнала, когато през 2014 г. заедно с Историческия музей в Трансилвания предлага останките от границите на Римската империя в Румъния да бъдат включени в предварителния списък на ЮНЕСКО. Според нея, „ИСТЕР“ открива чудесни възможности за споделяне на необходимите инструменти за запазване и популяризиране на римското културно наследство.                                                                                
Гост-лектор на събитието беше и бившият министър на културата на Румъния - г-жа Ксила Хегедюс, президент на фондация „Трансилвания тръст“ и изследовател в института „Европейски стратегии за изследване“ в Будапеща. Тя сподели за трудностите, които е срещнала, когато през 2014 г. заедно с Историческия музей в Трансилвания предлага останките от границите на Римската империя в Румъния да бъдат включени в предварителния списък на ЮНЕСКО. Според нея, „ИСТЕР“ открива чудесни възможности за споделяне на необходимите инструменти за запазване и популяризиране на римското културно наследство.                                                                             

Г-н Стефан Баличи, разказа за някои методи и принципи на работа при опазването на археологическите обекти, а модулът приключи с кратка виртуална изложбена обиколка, озаглавена „Граници на римските лимеси в Румъния“.

 

Модераторът на втория модул беше г-н Пиетро Елисей, Генерален директор на URBASOFIA. В панелната дискусия бяха поканени трима участници, чиито организации са водещи партньори в 3 различни проекта, свързани с римското културно-историческо наследство:

 

• Феликс Марку – директор на Националния музей за история на Трансилвания, представляващ проект „ISTER“

• Анна-Мария Крайзер - представляваща проект „Living Limes“

• Данило Чех – представляващ проект „Archeo Danube“

 

Дискусията очерта ключови аспекти в опазването и преоткриването на културното наследство както и евентуални ползи не само в сферата на културата, но и в социалното, икономическото и туристическото развитие на градовете. Някои от ползите, споделени в хода на дискусията бяха активирането на клъстерите на местно ниво, които да включат възможно най-много заинтересовани страни както от частния, така и от публичния сектор и обмена на добри практики между културните работници, между представителите на администрацията, отговаряща за разработването на местни и национални политики. Г-жа Анна-Мария Крайзер подчерта необходимостта от създаване на разнообразни възможности за генериране на местни фондове, чрез които културното наследство да бъде по-видимо и достъпно за туристите.

 

Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че изпълнението на подобни проекти ще стимулира положителни промени в местното законодателство за опазване на културно-историческото наследството и ще намалят негативните практики.

 

В заключение, още веднъж беше подчертано, че „ИСТЕР“ е многоаспектен проект, който търси не само туристическо развитие за местните общности, но и нови бизнес възможности чрез преоткриване на местната и световната история и култура.

 

 

 

Проектът „ISTER“, част от програма „Interreg Danube”, официално започна

 

Първата среща по проект „ISTER” се състоя онлайн на 16-ти юли. На нея присъстваха 30 участници от 9 партньорски страни: Румъния (с партньори: Национален исторически музей на Трансилвания, Община Алба Юлия и УРБАСОФИА), България, Унгария, Словения, Австрия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Германия и Италия. Събитието бе организирано от Националния исторически музей на Трансилвания и УРБАСОФИА с цел да запознае партньорите един с друг, с проекта и със следващите стъпки за развитието и изпълнението на работните пакети.

 

Представете си един леснопроходим, зелено-син Дунавски регион. През 2012 година ние си го представихме... Сега се превръща в реалност! 16 проектни и 10 асоциирани партньори влагат своята енергия и знание, за да развият екокултурни коридори за пешеходци през многовековни римски пътища и селища, започващи от Поролисум (Сълаж, Румъния) до извора на Дунав (Германия) или иначе казано – до “вечно красивия“ Рим.

 

„ISTER” е част от програма „Interreg Danube Transnational Programme“, която е основно насочена към справяне с предизвикателството на разпръснатото римско наследство. Проектът се занимава с териториалните измерения на римските пътища като транснационален елемент, минаващ през съседни държави по поречието на река Дунав, и предоставя приложима скáла за обмен и съвместно развитие. Проектът „ISTER“ се фокусира върху преоткриване и реновиране на древната римска мрежа от пътища по протежение на река Дунав като ценен способ за териториалното развитие, базирано на устойчивата посещаемост на културното и национално наследство. С цел да повиши интереса към местността, ISTER залага на три ключови аспекта:

 

  1. Приемане на многопластова управленска верига, насочена към подсилване рамката на знанието и институционалния капацитет на страните от Дунавския регион чрез изграждане на допълнителни възможности и планиране на колективно знание.
  2. Използване на съвременни инструменти и технологии за подобряване на нефизическата достъпност до римските пътища и селищна мрежа, основавайки тематично-културен маршрут, който да разказва за римското наследство и да съживява древни ценности, промотирайки невъзобновимо и крехко, но все още неизследвано и непознато римско наследство
  3. Преход от стари политически подходи към нови, интегративни методи за подобряване политиката и регулаторната рамка в страните с Дунавски региони.

За допълнителна информация, свързана с проекта, следвайте ни в социалните медии:

 

www.interreg-danube.eu/approved-projects/ister

Facebook: @InterregISTER

Twitter: @InterregISTER

Linkedin: https://www.linkedin.com/in/interreg-ister-2610741b7/

 

 

=======================================================================================================

 Добри практики, споделени от нашите партньори по проект ISTER, съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР, ИПП)

Римски пътища на словенска територия

Римляните изграждат отлична и планирана мрежа от пътища през империята. Пътната мрежа е изградена от войници, така че пътищата обслужват предимно военни и икономически нужди. Римляните се стремят да изграждат своите пътища в права линия, макар те да трябва да преминат през всевъзможни релефи – от блата до внушителни скали.

 

На територията на Словения преминават следните пътища: 

  • главните или държавни пътища (via publica), построени от войници и финансирани от държавния бюджет,
  • странични или местни пътища (via vicinalis), свързващи по-големите центрове помежду им и с махалите,
  • частни пътища, построени от физически лица за различни цели.
  

 

 

Източник: gis.si

По време на Римската империя е построено кръстовище, много наподобявщо сегашното. Главният път от Аквилея (дн. Оглей) - Сирмиум (дн. Сремска Митровица) свързва словенските градове Кастра (дн. Айдовчина), Емона (дн. Любляна), Атранс (дн.Трояне) Целея (дн. Целе), Поетовио (дн. Птуй). Пътят, свързващ Емона (дн. Любляна) със Сисция (дн. Сисак) в Хърватия, минава през градовете Преториум Латобикорум (дн. Требнй), Невиудунум (дн. Ново место).

 

Характерно за римските пътища било поставянето на каменни плочи по продължение на всички важни и обществени пътища. Камъните били използвани като носители на различна информация, но най-вече били използвани като индикатори за оставащото разстояние до Римските стени. Те са били поставяни на всеки 1478,5 метра, което съответства на хиляда римски стъпки. Днес добре запазен екземпляр от крайпътните камъни се намира в околностите на замъка Мокрице край Брежице.

=================================================================================================

 Днешните входни пътища към Любляна минават по същите маршрути като римските пътища към Емона 

 

Археологически разкопки в Любляна показват маршрута на римския път, свързващ Емона с Аквилея и Италия. Предполага се, че пътят е бил широк приблизтелно 3 метра. Главният входен път се състои само от един пласт чакъл и е недобре изграден.

 

ViapublicaAquileia – Emona е бил ключов път в рамките на Римската империя – главният път, водещ от Италия до Емона, е служел като кръстовище, от което основните пътища са се разклонявали към Балканите и Панония. Бил е насочен предимно към пешеходци. Конете са били водени отстрани на пътя, тъй като копитата са се разрушавали от павираната повърхност.

 

Римляните са строяли пътища в права линия, с което очертавали най-краткия и бърз маршрут. Дори днес някои пътища следват частично римските, което вероятно е резултат от няколковековната разлика във времето.