ISTER - ConnectIng hiSTorical Danube rEgions Roman routes :: Project News

 

Проектът „ISTER“, част от програма „Interreg Danube”, официално започна

 

Първата среща по проект „ISTER” се състоя онлайн на 16-ти юли. На нея присъстваха 30 участници от 9 партньорски страни: Румъния (с партньори: Национален исторически музей на Трансилвания, Община Алба Юлия и УРБАСОФИА), България, Унгария, Словения, Австрия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Германия и Италия. Събитието бе организирано от Националния исторически музей на Трансилвания и УРБАСОФИА с цел да запознае партньорите един с друг, с проекта и със следващите стъпки за развитието и изпълнението на работните пакети.

 

Представете си един леснопроходим, зелено-син Дунавски регион. През 2012 година ние си го представихме... Сега се превръща в реалност! 16 проектни и 10 асоциирани партньори влагат своята енергия и знание, за да развият екокултурни коридори за пешеходци през многовековни римски пътища и селища, започващи от Поролисум (Сълаж, Румъния) до извора на Дунав (Германия) или иначе казано – до “вечно красивия“ Рим.

 

„ISTER” е част от програма „Interreg Danube Transnational Programme“, която е основно насочена към справяне с предизвикателството на разпръснатото римско наследство. Проектът се занимава с териториалните измерения на римските пътища като транснационален елемент, минаващ през съседни държави по поречието на река Дунав, и предоставя приложима скáла за обмен и съвместно развитие. Проектът „ISTER“ се фокусира върху преоткриване и реновиране на древната римска мрежа от пътища по протежение на река Дунав като ценен способ за териториалното развитие, базирано на устойчивата посещаемост на културното и национално наследство. С цел да повиши интереса към местността, ISTER залага на три ключови аспекта:

 

  1. Приемане на многопластова управленска верига, насочена към подсилване рамката на знанието и институционалния капацитет на страните от Дунавския регион чрез изграждане на допълнителни възможности и планиране на колективно знание.
  2. Използване на съвременни инструменти и технологии за подобряване на нефизическата достъпност до римските пътища и селищна мрежа, основавайки тематично-културен маршрут, който да разказва за римското наследство и да съживява древни ценности, промотирайки невъзобновимо и крехко, но все още неизследвано и непознато римско наследство
  3. Преход от стари политически подходи към нови, интегративни методи за подобряване политиката и регулаторната рамка в страните с Дунавски региони.

За допълнителна информация, свързана с проекта, следвайте ни в социалните медии:

 

www.interreg-danube.eu/approved-projects/ister

Facebook: @InterregISTER

Twitter: @InterregISTER

Linkedin: https://www.linkedin.com/in/interreg-ister-2610741b7/

 

 

=======================================================================================================

 Добри практики, споделени от нашите партньори по проект ISTER, съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ЕФРР, ИПП)

Римски пътища на словенска територия

Римляните изграждат отлична и планирана мрежа от пътища през империята. Пътната мрежа е изградена от войници, така че пътищата обслужват предимно военни и икономически нужди. Римляните се стремят да изграждат своите пътища в права линия, макар те да трябва да преминат през всевъзможни релефи – от блата до внушителни скали.

 

На територията на Словения преминават следните пътища: 

  • главните или държавни пътища (via publica), построени от войници и финансирани от държавния бюджет,
  • странични или местни пътища (via vicinalis), свързващи по-големите центрове помежду им и с махалите,
  • частни пътища, построени от физически лица за различни цели.
  

 

 

Източник: gis.si

По време на Римската империя е построено кръстовище, много наподобявщо сегашното. Главният път от Аквилея (дн. Оглей) - Сирмиум (дн. Сремска Митровица) свързва словенските градове Кастра (дн. Айдовчина), Емона (дн. Любляна), Атранс (дн.Трояне) Целея (дн. Целе), Поетовио (дн. Птуй). Пътят, свързващ Емона (дн. Любляна) със Сисция (дн. Сисак) в Хърватия, минава през градовете Преториум Латобикорум (дн. Требнй), Невиудунум (дн. Ново место).

 

Характерно за римските пътища било поставянето на каменни плочи по продължение на всички важни и обществени пътища. Камъните били използвани като носители на различна информация, но най-вече били използвани като индикатори за оставащото разстояние до Римските стени. Те са били поставяни на всеки 1478,5 метра, което съответства на хиляда римски стъпки. Днес добре запазен екземпляр от крайпътните камъни се намира в околностите на замъка Мокрице край Брежице.

=================================================================================================

 Днешните входни пътища към Любляна минават по същите маршрути като римските пътища към Емона 

 

Археологически разкопки в Любляна показват маршрута на римския път, свързващ Емона с Аквилея и Италия. Предполага се, че пътят е бил широк приблизтелно 3 метра. Главният входен път се състои само от един пласт чакъл и е недобре изграден.

 

ViapublicaAquileia – Emona е бил ключов път в рамките на Римската империя – главният път, водещ от Италия до Емона, е служел като кръстовище, от което основните пътища са се разклонявали към Балканите и Панония. Бил е насочен предимно към пешеходци. Конете са били водени отстрани на пътя, тъй като копитата са се разрушавали от павираната повърхност.

 

Римляните са строяли пътища в права линия, с което очертавали най-краткия и бърз маршрут. Дори днес някои пътища следват частично римските, което вероятно е резултат от няколковековната разлика във времето.
  

 

 

Снимка: Matija Lukić

Източник: https://www.rtvslo.si/

=================================================================================================

Реконструкцията на Плечник на римската стена в Любляна

По времето на Римската империя Любляна е била типичен римски град, обграден от крепостни стени. През вековете само югозападната част на стената е била запазена.

През 1913 година археологът др. Валтер Шмид се заел с реконструкцията на стената, използвайки автентични каменни блокове, изпадали от нея. През 1930 г. Плечник изготвил архитектурен план за района около стената. В него Плечник изгражда археологичен парк, лапидариум и отваря три прохода към юг.

Отличитена особеност, която Шмид започва да изгражда, а Плечник довършва, е съвсем тясна линия от светли камъчета, която служи като разделителна ивица между запазената и реконструираната част на стената.